потръпвам от  мисли
провесили фасоните си ненадейно
чакайки одобрение от обкръжението

и защо е този бит

да знаете, че всичко ще изхвърля
и себе си от собственото си измерение
не поради промяна
аз съм това, което игнорирате

А в другия свят тюлените се превръщат в мъжки русалки
и ме водят във водите на южна Франция
земята пропада бавно
и всички повтарят "колко е топло"
колко е топло
колко е топло

студено ми е, не физически
просто няма кой да оборва студените ветрове
нямам уплътнение
имам параноя
когато спя е светло и е нощ
и будувам на тъмно, а е ден

а в другия свят няма време
всички летят и казват, че зависи
от духовното храносмилане
и някави невротрансмитери
когато съм там го разбирам
когато съм тук забравям

много често съм по средата